Нямам време да имам време – Интервю с Бианка Йовова

//Нямам време да имам време – Интервю с Бианка Йовова

Нямам време да имам време – Интервю с Бианка Йовова

“Нямам време да имам време” – Книга за Времето, която написахте в съавторство с Калина Стефанова. Заглавието е провокиращо, как ви хрумна да наречете книгата по този начин?

Заглавието на книгата разказва за един парадокс. А парадоксите са хубаво нещо, защото вниманието ни поспира там и се пита: „Какво? Какво значи това? Какво искат да ми кажат?”

В работата ми като психотерапевт често предлагам този подход, помагайки на хората да откриват парадоксите в тяхното ежедневие или пък в по-голямата картина на живота им. Това е ценна възможност да видят ситуацията по нов и различен начин. Да сменят гледната точка, да осъзнаят затворения кръг, в който се лутат, и това да е първата стъпка към новия начин. Всеки по своему усеща и знае, че има нужда от промяна, но не знае откъде да тръгне и какво да направи, за да подобри живота си.

Парадоксите често ни смущават, но могат и да ни развеселят, стига да имаме куража да се посмеем над себе си. Избирайки това заглавие, идеята ни беше именно такава – или да провокираме, или да разсмеем, привличайки вниманието на онези, които ще се замислят защо всъщност нямат време. За какво нямат време. И какво могат да направят за това.

Липсата на време ли те провокира да напишеш тази книга?

Всъщност, аз имам време. Всички имаме време – по 24 часа в денонощието. Въпросът е какво правим с него. Щастливи и удовлетворени ли сме от начина, по който разполагаме с времето, което имаме. Това е големият въпрос, който вдъхнови написването на книгата. Как да имаме щастливо и удовлетворително време – изпълнено с радост, желание и смисъл.

Имала ли си в живота моменти, в които не ти достига време и как се справяш с това?

Животът е пъстро многообразие и да, определено съм имала и продължавам да имам моменти, в които времето не ми достига. Справям се, като съм подготвена за това. Наясно съм, че такива моменти ще има и съм готова за тях. Имам си моя колекция от начини, подходящи за различни ситуации. В книгата сме обединили и описали нашите начини с Калина – има 22 практики, 30 стратегии и още много наблюдения, въпроси, идеи. Събрахме информация и личен опит.

Всеки си има неговите начини. Проучвам, измислям, опитвам и избирам онова, което работи за мен. Това е нещо много важно, за което пишем. Първо да си осъзнат и участващ в процеса на управление на времето си и второ да приемеш, че си уникален и различен, да наблюдаваш и опознаваш себе си, за да откриеш начини, които работят конкретно за теб.

Ще дам един пример за мен. Когато най-много не ми достига време и съм напрегната от това, спирам за момент, за да се събера в себе си. Спирам съвсем наистина. Може да е за три вдишвания, за 1 минута или за 5 минути, според колкото позволява случая, но спирам. Ако е възможно се усамотявам, ако не, просто затварям очи, изолирам се и дишам дълбоко. Обръщам поглед навътре към себе си и се отнасям нежно към тревогата си. Търся вътрешния си баланс и стабилност, доверието в себе си, че ще се справя. С времето и практикуването владея това все по-добре.

Избрах примера неслучайно – в него също има парадокс. На пръв поглед е неразумно когато си под стрес, че не ти достига време, да спреш и да дишаш, вместо да действаш. На мен тази практика доказано ми помага, но е възможно това да не е твоята практика. При някои хора стресът е двигател, при други блокира действията. Нещо повече – един и същ човек може да реагира и по двата начина според ситуацията, в която се намира. Затова е важно да познаваме добре себе си, да сме опитвали различни начини и да бъдем подготвени, като разполагаме с нашите лични работещи техники.

Как се отразява на хората липсата на време – натрупват ли много стрес?

Това е голяма тема, в книгата говорим и за това. Как недостигът на време създава стрес, а после стресът създава недостигът на време. И обратното. Затворен кръг, в който се въртим с чувството, че изход няма.

И тук ще се върна отново на заглавието – там е въпросът, там е закодиран и отговорът: „Нямам време да имам време”. Толкова съм зает и стресиран, толкова съм с чувството, че нямам време, та не мога да спра, за да помисля, как да променя модела, какво да направя, така че да имам време. Което е равносилно на това да се погрижа за себе си, за да не натрупвам стрес. Което е равносилно на грижа за здравето ни – и психическото, но и физическото.

Представи си един човек в открито море, в пробита лодка, която се пълни с вода. И той изгребва ли, изгребва водата, толкова е стресиран и зает с това, че не му хрумва да се огледа, да потърси къде е дупката, откъдето се пълни лодката, да я запуши и тогава да продължи да изгребва водата.

Често такава е ситуацията и с недостига на време. Посланието ни към читателите е: „Поспрете за малко, отделете време, за да се запитате и да изследвате какво се случва, как аз самият допринасям и какво мога да направя, за да имам повече време и съответно по-малко стрес. Инвестирайте време в това и то ще ви се изплати”.

Времето е едно и също за всички – защо има хора, на които винаги им стига и други, на които никога не им стига?

Да, времето е едно и също, но ние сме различни. Отговорът не е във времето, а в нас. Възможно е различието да е въпрос на възпитание, темперамент или минал опит, но също така е възможно разликата да идва оттам, че едни хора си живеят с недостига на време търсейки причините извън себе си, а други си задават въпроси, търсят отговорите за себе си и правят нещо, за да им стига времето. Затова и приканваме читателите – търсете липсващото, нестигащото време опознавайки себе си. То няма да дойде само при вас.

Често се говори за управление на времето. Докато работех върху книгата се замислих, че изразът не е съвсем коректен. Всъщност никой досега не е успял да управлява времето, в смисъл да промени хода му – нито да го забърза, нито да го забави. По-смислено и по-резултатно ми се струва да говорим за управление на себе си във времето.

Можем ли да организираме времето си така, че винаги да ни стига, независимо че имаме много ангажименти?

Многото ангажименти са интересно явление. Веднага ми става любопитно да питам: „Колко са много, защо са много, какви са тези ангажименти?” Искаме ли ги, избираме ли си ги, по силите ни ли са? И в книгата провокираме всеки да си задава такива въпроси, ако времето не му стига.

Също така какво значи „винаги да ни стига времето”? За мен „винаги” и „никога” са доста амбициозни понятия. Светът, в който живеем е непрекъснато променящ се, ние самите също. Аз съм си поставила по-реалистична цел – нека да не е винаги, но да ми стига достатъчно. За мен е много важно времето да ми стига толкова, че да се чувствам щастлива и удовлетворена от начина, по който живея живота си. И знаеш ли какво открих, изследвайки себе си? Когато времето за мен, за моите копнежи, потребности и желания е достатъчно, това е най-големият източник на енергия за справяне с многото ангажименти.

Един ли е верният път или има пространство на варианти, според характера и темперамента на човека?

Ето, това е ключова идея в „Нямам време да имам време”, с която вярваме, че предлагаме нов и нестандартен подход към темата.

Ние всички сме различни. И сякаш и времето е различно за всеки от нас. Нека да си представим, че всеки общува с Времето като с друг човек. Да си представим, че сме във взаимоотношения с Времето. Очевидно е, че за всекиго са различни, но от какво зависят? От една страна от личността, характера, темперамента ни, но от друга страна – от нагласата, намерението и желанието ни. Партньори или противници сме с Времето? А какви искаме да бъдем? И какво можем да променим, как ще допринесем за това?

Основна идея в книгата е въпросът за личната отговорност към времето на живота ни. И за личното ни участие в този процес. Опитът ми в работата показва, че този въпрос събужда много чувства – хората често са в отрицание, опитвайки се да прехвърлят отговорността за недостига на време на някой друг или на нещо извън тях. Но дълбоко в себе си знаем истината. Знаем, че ние сме тези, които решават какво да правят с времето си. Просто не винаги взимаме тези решения достатъчно осъзнато и отговорно.

Всеки има своето време и може да направи с него каквото избере, каквото реши, важното е да поспре и да се запита преди това: „Аз какво искам да направя с моето време?”

Като знаем къде отиваме, ще намерим карта и компас, за да стигнем там.

Как да съчетаваме ангажиментите с нашите любими занимания?

Тук ще започна с нещо, което не е ново и предполагам, че всички знаят. Нужно е да съчетаваме балансирано, да редуваме. Новото в книгата е акцентът върху важността на любимите занимания. Те не просто е добре да присъстват, нужно е буквално да се включат като неотменна точка в ежедневното планиране.

Срещам в работата си като психотерапевт много хора, които се чувстват неудобно от това, че искат повече време за себе си, за своите любими неща. Те смятат, че това е егоистично, вършат до изнемога всякаква друга работа, но не осъзнават важността на това да са удовлетворени потребностите ни като човешки същества. А една от тези потребности е храната за душата, каквато дават любимите занимания.

Специално за тези хора бих искала да кажа – храната за душата е горивото, което ни прави способни на всичко останало. Ако не зареждаме от това гориво, „двигателят” не работи добре.

След като прочетем книгата ще имаме ли вече време?

Ех, ако ставаше така, колко лесно щях да отслабна с няколко килограма, настанена удобно на дивана с книга за диети в ръце… Само с прочитане няма да стане, но прочитането може да пробуди към действие.

То е като да се замислиш дали след прочитането на хубав любовен роман и ти самият ще си изживял любовта. Ами не, не е едно и също да четеш за нещо и да го изживееш. Сетих се за една много любима фраза, която срещнах някъде:

„Книгата е прозорец към света, но не е врата.”

Докато само четем, ние само гледаме света от прозореца. Чак когато излезем през вратата и участваме в живота, нещата започват да ни се случват наистина.

– – – – – – – – – – – – – –

 

За всичко това говорихме с Елена Пенчукова в предаването „Следобед с Българска Свободна Телевизия”.

By |2019-02-25T21:29:29+02:00февруари 22nd, 2019|Categories: Ревюта|Tags: |

About the Author:

Бианка Йовова
Бианка Йовова е психолог и холистичен психотерапевт. Работи приоритетно в областите на стратегии за справяне със стреса и психосоматика - цялостен подход към здравето, чрез изследване на индивидуалната за всеки човек връзка между неговото тяло, мислене, ценности, емоции и поведение. Практикува и популяризира психотерапията като метод за справяне с хронични здравословни състояния, както и за повишаване на личностната удовлетвореност. „Същността на работата ми е да партнирам в себеопознаването и откриването на уникалната при всекиго връзка между неговото физическо, емоционално и социално здраве. Убедена съм, че осъзнаването на вътрешните процеси дава практически възможности за повишаване качеството на живот.”